Вечната и святата (The eternal and the holy) (1927)
Above: Elisaveta Bagryana.
The poem:
И ЕТО, ТУК СЪМ. И пътека
не води в моя нов подслон.
А вечерта застила меко
обвития във хмел балкон.
Защо са тук звездите едри
и свода сякаш по-дълбок?
Дано, дано и в мен разведри
нависналите мисли бог.
Вратата рано ще затварям
и няма ни да паля свещ,
ни с някого да разговарям.
Ливадата е покосена,
дъхът й - сладък и горещ
и за ще спя като спасена.
КРАЙ МЕН ПРЕМИНАХА косачи,
а после звъннаха стада
и над леса - безмълвно здрачен,
изгря вечерната звезда.
Отнейде лъхнала прохлада
като ветрило ме повя
и странно отмаляла, сядам
на покосената трева.
Повехнала, зеленосива,
дъхът й леко ме опива -
като накипнало вино.
Но пак защо ме скръб обсеби?
- Сега бих дишала със тебе
дъха на прясното сено...
АЗ ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ от света
и сънят ми е кротък и девствен.
Не достигат до мойта врата
ни тревожни, ни радостни вести.
През деня, сред обилния плод
на нивята, отдъхвам с надежда.
Вечерта на бездънния свод
във съзвездия нови се вглеждам.
Но защо днес сърцето се сви?
Твоя спомен не е ли погребан
сред уханните полски треви?
А над мен е планинския гребен.
- как спокойно е тука без тебе,
как спокойно и - пусто, уви!
English translation (my own):
AND HERE I AM. And a trail
does not lead to my new shelter.
And the evening froze softly
hop-covered balcony.
Why are the stars big here
and the arch seems deeper?
Hopefully, hopefully cheer up in me too
looming thoughts of god.
I will close the door early
and I will not light a candle for us,
to talk to someone.
The meadow is mowed,
its breath — sweet and hot
and I will sleep as if saved.
CROPPERS PASSED BY ME,
and then the flocks rang
and above the forest — silently twilight,
the evening star rose.
A coolness came from somewhere
it blew me away like a fan
and strangely small, I sit down
on the cut grass.
Withered, green-gray,
its breath intoxicates me slightly —
like boiling wine.
But again, why did grief obsess me?
"I would breathe with you now."
the breath of fresh hay...
I LIVE AWAY FROM THE WORLD
and my sleep is meek and virginal.
They don't reach my door
no disturbing, no good news.
During the day, among the abundant fruit
in the fields, I rest with hope.
The evening of the bottomless vault
I look at new constellations.
But why did the heart shrink today?
Isn't your memory buried?
among the fragrant field grasses?
And above me is the mountain ridge.
— how calm it is here without you,
how calm and — empty, alas!
No comments:
Post a Comment