Source:
Вечната и святата (The eternal and the holy) (1927)
Above: Elisaveta Bagryana.
The poem:
Аз съм тук зад три врати заключена
и прозореца ми е с решетка,
а душата волна, волна птица в клетка,
е на слънце и простор научена.
Пролетни са ветровете полъхнали,
чувам гласове призивно ясни.
Моя плам непламнал ще угасне
в здрача на покоето заглъхнали.
Рзатроши ключалките ръждясали!
Дай ми път през тъмни коридори!
Не веднъж в огрените простори
моите крила са ме понасяли.
И ще бликнат звукове ликуващи
от сърцето трепетно тогава...
- Но зад тези три врати, сподавен,
моя пламнал зов дали дочуваш ти?
English translation (my own):
I'm here behind three locked doors
and my window is barred,
and the soul a wave, a free bird in a cage,
is the sun and space learned.
In the spring the winds are blowing,
I hear voices appealingly clear.
My unburned flame will go out
in the twilight of the room they died away.
Smash the rusty locks!
Give me a path through dark corridors!
Not once in the open spaces
have my wings borne me.
And jubilant sounds will erupt
from the heart trembling then ...
"But behind those three doors, strangled,
my blazing call do you hear?"
No comments:
Post a Comment