Source:
Вечната и святата (The eternal and the holy) (1927)
Above: Elisaveta Bagryana.
The poem:
Във тази стая - тясна, тъмна, ниска
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.
Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо -
като вихрушка над света ме вдигат.
English translation (my own):
In this room — narrow, dark, low
I'm dying of an incurable wound,
that I am not loved and close,
neither waited for by anyone, nor called.
And I want just, just to love,
I crave sparkling, light wine;
I deny every dark thought,
I will pass by my enemy without malice.
And I want to give generously, freely
that in me burns, trembles and sings,
and to swing in lavish celebrations
over dear guests ringing chandeliers.
That my youth, fiery, flaming,
and my lark's soul,
and my heart trembling with life —
they lift me up like a whirlwind over the world.
No comments:
Post a Comment